Безплатни материали
Loading . . .
Диагноза Тумор на Вилмс

Диагноза Тумор на Вилмс

Тук ще споделя няколко факти и опит относно поставената ни диагноза Тумор на Вилмс. Туморът на Вилмс или така наречената още НЕФРОБЛАСТОМА, е рядък тип рак, засягащ предимно бъбреците. Най-често се проявява в ранна детска възраст до 6 години, но понякога, в редки случаи може да засегне и възрастни пациенти. По съществото си представлява масивно туморно образование.

Откривател на болестта е немският доктор Макс Вилмс, който дава и първото му описание през 1899 година.

*благодарение на статията представена в страницата на Cleveland Clinic

Описание на болестта

Този тип тумори са редки тумори, но за сметка на това са най-честите злокачествени тумори на бъбреците при деца. Според американските статистики на Healthline Media: над три четвърти от случаите се срещат при иначе здрави деца, докато една четвърт имат връзка с други проблеми в развитието.

За радост, въпреки лошата диагноза, лечението обикновено има висок процент на успех: повече от 90 процента от пациентите, се лекуват и оцеляват в рамките на 5 години след поставяне на диагнозата.

При повечето хора, както и в случая на Йоан, туморът се появи в единият бъбрек, въпреки че е възможно да се развие повече от едно туморно образование. В някои случаи обаче би могъл се развие и в двата бъбрека. Главен виновник за появата му са незрели бъбречни клетки или дефектни гени, затова, моля, никога не пропускайте профилактичните прегледи на бебето при раждането му и проследяването им при детски нефролог.

Симптоматика

Както вече споменах в предните ми статии, за съжаление тази болест е трудно откриваема и е възможно човек да не изпита никакви симптоми по време на ранните етапи на създаването на тумора. Дори сравнително голям тумор би могъл да бъде безболезнен и незабележим в началното си развитие. Въпреки това, при редовна профилактика и ехография на корема, лекарят може да го открие в ранен стадий и преди създаването на метастази или разпространяването му в други части на тялото.

Най-често повтарящите симптоми при тумор на Вилмс са: 

  • необяснимо подуване на корема
  • необяснимо пиене на огромни количества вода и то в необичайни времена – в нашият случай късно през нощта
  • кръв в урината и необичаен цвят на урината
  • температура или треска
  • почти изчезнал и слаб апетит
  • високо кръвно налягане
  • коремна или гръдна болка
  • гадене и повръщане
  • запек
  • големи и разширени вени по корема
  • неразположение или необяснима плачливост или раздразнение
  • необяснима загуба на тегло
  • кашлица без допълнителни симптоми

Въпреки, че туморът на Йоан бе изцяло капсулован и погълнал целият ляв бъбрек на детето, като допълнителен симптом бе и наличието на влажна кашлица. След дълго сърфиране из нета в десетки форуми и медицинска литература, разбрах, че е възможно да има разсейки в белите дробове, като в този случай, може да причини кашлица, кръв в храчките и затруднено дишане. 

Слава Богу, при Йони нямаше такава разсейка, но въпреки това, туморът беше изключително голям и притискаше много органи, поради което детето ни беше престанало напълно да се храни, както и поддържаше температура 37,5, високо кръвно, имаше подутина на корема и гърба, кашляше влажно и лошо, беше плачлив, раздразнителен и не можеше да спи през нощта от болка и не намираше удобно място в седнало и легнало състояние. Желаеше да бъде носен на ръце денонощно.

Видове стадии на развитие на Тумор на Вилмс 

С цел обозначаване нарастването и разпространението на тумора, медиците използват следните видове стадий:

  1. Първи стадий: Ракът остава в бъбрека и е възможно хирургично отстраняване.
  2. Втори стадий: Ракът е достигнал тъкани и структури в близост до бъбрека, като кръвоносни съдове и мазнини. Въпреки това, хирургът все още може напълно да отстрани тумора на този етап.
  3. Трети стадий: Ракът се е разпространил на повече места и е достигнал близките лимфни възли или други части на корема. Пълното хирургично отстраняване може да е невъзможно.
  4. Четвърти стадий: Ракът се е разпространил в отдалечени части на тялото, като мозъка, черния дроб или белите дробове.
  5. Пети стадий: И двата бъбрека са с образувани ракови клетки.

Лечение

Не съм медицинско лице, експерт нито учен, затова само ще изброя видовете лечения, които са изписани в стотиците онлайн ресурси, до които се добрах, по време на разучаването ми, когато се подготвях психически с какво се сблъскваме. 

Най-общо казано лечението на всеки пациент е съвкупност и в остра зависимост от възрастта му, цялостното му здравно състояние в старта на лечението, медицинската му история от преди това, както и толерантността му към медикаментите, обозначени като задължителни в курса му на лечение. 

Стандартното лечение обикновено включва операция, химиотерапия и понякога лъчетерапия в зависимост от стадият, разсейките ако има такива и риска на въвръщаемост на туморните клетки.

  • Първи и втори стадий: Ако типът ракови клетки не е агресивен, хирургът ще отстрани бъбрека, околните тъкани и някои близки лимфни възли. Следва химиотерапия, а в някои случаи с втори стадий на тумора, би могло да има и лъчелечение.
  • Трети и четвърти стадий: Ако ракът се е разпространил в корема, отстраняването му може да увреди големи кръвоносни съдове или други ключови структури. Има случаи, когато размерът на тумора е от значение и е труднодостъпен, тогава медиците могат да предложат химиотерапия за намаляване на размера. В този случай медицинският екип ще използва комбинирана терапия от операция, лъчетерапия и химиотерапия. 
  • Пети стадий: Тъй като и двата бъбрека имат туморни клетки, хирурзите ще премахнат част от рака на всеки бъбрек. Те също така ще изследват близките лимфни възли, за да определят дали те също съдържат ракови клетки. Описано е в медицинските журнали, че след това най-вероятно ще се премине към химиотерапия за свиване на останалата туморна маса, което ще бъде последвано от последваща операция за премахване на останалият тумор. Основна цел на хирурга е да спаси колкото е възножно повече здрава бъбречна тъкан. Накрая отново ще последва лъчева и химиотерапия.

Този рядко срещан тип тумор, независимо от стадият си на развитие, лечението му е изцяло болнично. Затова бъдете готови да бъдете хоспитализирани с детето си почти през цялото лечение.

Хирургично лечение

Възможностите за операция включват нефректомия, която представлява хирургично отстраняване на бъбречна тъкан.

Вариациите биват:

  1. Проста нефректомия: Хирургът премахва целия бъбрек. Другият бъбрек е достатъчен, за да поддържа пациента в добро здраве. 
  2. Частична нефректомия: Хирургът премахва тумора и част от околната бъбречна тъкан. Този тип операция е необходима само ако другият бъбрек не е напълно здрав или ако хирург вече е отстранил другия бъбрек.
  3. Радикална нефректомия: Хирургът премахва целия бъбрек, близката надбъбречна жлеза и лимфните възли, както и друга заобикаляща тъкан с риск от метастази. –  Това се случи и на Йоан, премахнаха целият ляв бъбрек, надбъбречната жлеза, както и лимфен възел, тъй като според мнението на опрационният екип, лимфните възли се бяха подготвили да приемат ракови клетки и затова са изглеждали разширени.

Имайте предвид, че по време на процедурата хирургът може да провери двата бъбрека, както и коремната кухина. Хирургът може също да вземе проби за изследване.

В случаят на Йони нещата се развиха изключително бързо, тъй като по време на първоначалното ни хоспитализиране, туморът започна да расте много бързо и в рамките на няколко дни, беше порастнал с няколко сантиметра. По време на болничният ни престой няколко пъти ни обясниха, че най-вероятно ще се наложи спешна операция и отстраняване на туморната маса, както и накрая се и случи. 

Йоан бе опериран по спешност в ранните сутрешни часове на 22.11.2021г. Отстраниха над 14 см. туморно образование, заедно с надбъбречна жлеза и един лимфен възел, тъй като се установиха увеличени параортални лимфни възли по хода на колона. Операцията на детето бе изключително сложна, тъй като по това време детето бе едва 2 годишно, а масата която трябваше да извадят бе изключително голяма и обемна. Затова се наложи да се направи още един вторичен разрез, за да могат да я обхванат и изкарат цяла, без да пукнат самият тумор. По-долу прилагам и снимка на образованието, което никога няма да избледнее в моето съзнание…

*Бележка към снимката: пинсетата, до която е снимана туморната маса е хирургическа пинсета с размер 14см.

След излизането на резултатите се установи, че реалните размери на туморното образование са 15,5см/13,5см./9,5см. Реално този тип тумор е от кистичен вид с пролиферирали малки кръгли клетки. Туморната част от надбъбречната жлеза е била в листовиден вид с размери 4/3см. След официалното излизане на всички видове изследвания и резултати се сформира мултидисциплинарен екип, който обсъди и постави типа лечение на Йоан, а именно: адювантна химиотерапия по протокол UMBRELLA SIOP 2016 за нефробластом на ляв бъбрек във втори клиничен стадий, интермедиерен риск.

Химиотерапия

Целта на химиотерапията е да убие раковите клетки с помощта на лекарства. Първоначално лекарите изследват туморните клетки, за да определят дали са агресивни или податливи на химиотерапия. Лекарствата предвидени в лечението са цитотоксични като основната им работа е да предотвратят деленето и растежа на раковите клетки. Лекарствата, с които лекуваха Йоан бяха Винкристин и Лиовак, а схемата на лечение изцяло отговаряше на разписаният протокол UMBRELLA SIOP 2016.

Имайте предвид, че е съвсем нормално по време на химиотерапия да се появат следните странични ефекти: 

  • косопад – не се тревожете, това е само временно явление и в момента, в който намалите вливките с химиотерапия, косата започва да се връща и да никне наново.
  • загуба на апетит – изключително чест симптом и почти не съм срещала дете в отделението, което да не страда от него
  • нисък брой бели кръвни клетки – абсолютно нормално явление, което трябва да се следи от докторите и сестрите. По време на ниски кръвни показатели е задължително да пазите вас и детето си от всякакъв тип вирусни инфекции. Дори една дребна настинка би могла да доведе до цялостно усложнение на състоянието на детето ви. Докато бяхме в клиниката за детска-онкохематология, аз и синът ми през цялото време носихме маски, с цел превенция от инфекции, както и дезинфектантите станаха наши най-добри приятели.
  • гадене
  • повръщане
  • болки в костите – при Йони го имаше този момент и поради проведената операция, детето се чувстваше изключително слабо и трудо можеше да се върви и да се движи само. Наложи се да бъде носено на ръце, а в процеса на лечение, започна да замята и едното краче, като се спъваше на равно без да има препятствия по пътя си. Това се случва често и трябва добре да се наблюдава от родителя, понеже понякога, заради редовните дози Винкристин, 

След краят на лечението, страничните ефекти отзвучават.

Четох, че в много редки случаи, високите дози химиотерапия биха могли да унищожат клетките на костния мозък.В случай на прилагане на висока доза химия, лекарят може да отстрани и замрази клетки от костен мозък на пациента, които ще върне в тялото интравенозно след приключване на лечението.

Лъчетерапия

Държа да отбележа, че при Йоан, не се наложи лъчелечение, но в някои от случаите и в зависимост от протокола, тя би могла да бъде включена. Лъчевата терапия действа, като уврежда ДНК на туморните клетки и унищожава способността им да се възпроизвеждат.

Лъчевата терапия обикновено започва няколко дни след операцията. Много от малките пациенти с диагноза тумор на Вилмс ще бъдат анестезирани с вид пълна упойка, за да се гарантира неподвижността им по време на сесията на лъчетерапията. Преди самата сесия лекарят маркира целевата зона с багрило, катопо този начин спомага запредпазването на нецелевите области на тялото.

Най-честите нежелани реакции в хода на лъчетерапията са:

  • Диария: симптомите могат да се появят няколко дни след началото на лечението. С напредването на лечението симптомите може да се влошат. Въпреки това, те обикновено отзвучават няколко седмици след завършване на курса.
  • Умора: Нормален и изключително често срещан симптом.
  • Гадене: Това може да се появи по всяко време по време на лечението или за кратко време след това. Уведомете лекаря, тъй като четох, че би могло да се увладее с лекарства по някакъв начин.
  • Дразнене на кожата: Радиационният лъч може да причини зачервяване и възпаление. Не забравяйте да попитате доктора, за всякакъв тип медицинска козметика, която би могла да ви помогне по време на терапията. 

За повече информация и споделеност ме последвайте ме в социалните платформи:

Facebook and Pinterest

A ако искате да допринесете към обществото на родители с деца болни от онко-хематологични заболявания, моля да споделите своят опит като ни изпратите имейл с вашата история тук: blog@smelosarce.com


    What is 1 + 4


    Ремисия Предишна <strong>Поддържане на здравето на вашето детето по време на ремисия</strong>
    Двама братя, двама героя Следваща <strong>Как да помогнем на другото ни дете да премине през болестта на братчето/сестричето си?</strong>