Бързам, нямам време!
Наскоро на случен принцип ми попаднаха две статии на български и английски език (едната от Лилия Илиева, другата от Беки Мансфийлд) относно това, как хората все по-често и по-често не намират време за себе си, за срещи с други хора, за събития, за децата си… Не ви ли се е случвало, когато срещнете свой познат на улицата или в магазина, да започнете разговор, в който достигате до заключението, че и двамата поне няколко пъти, по време на разговора си, сте казали, че или сте претрупани от работа, или, че дните ви са доста натоварени, или пък, сте влезли или излезли набързо да напазарите, защото после няма да ви остане време да сготвите, да вземете децата на време или да стигнете на време за техните уроци, тренировки…
Общият знак на примерите по-горе, както и на по-голямата част от моето поколение (хората на и около 40 години) е, че все бързат за някъде. Целта на почти всеки един от нас е да УСПЕЕ да направи нещо ДОПЪЛНИТЕЛНО, да надскочи нечии очаквания, за да се почувства значим…можещ…
С навлизането на изкуственият интелект, реших да направя експеримент и да го помоля да ми напише есе на тема: “Бързам, нямам време“. И познайте дори и машинното мислене е на мнение, че поради бързият темп на развитие на днешният свят, думата време, се превръща като основна парола на съвременния човек.
Замислете се, дори ако погледнем в частност децата си, ние виждаме, че още от крехка тяхна възраст ги ангажираме с различни допълнителни занимания – уроци, танци, спорт…. Оправдаваме тази ангажираност с това, че целим по-добро и просперитетно бъдеще. А някога случвало ли ви се е да поканите приятел на своето дете за игра у дома и то да се обърне и заяви, че това би било възможно само в дупката през уикенда, която му се отваря между два урока или тренировки?
Наясно съм, че съвременният живот налага изисквания за бързина, адаптивност и ефективност, но не носи ли и също опасност от пропускане на ценни моменти и загуба за връзка със себе си и с околните? Като резултат много по-често възрастните се чувстват като в капан на времето, но по мои наблюдения и понякога от добри намерения започваме да навличаме и децата си в ускореното ежедневие на възрастните.
Беки Мансфийлд в статията си пита, „Как стигнахме до това да живеем така? Защо си причиняваме това? Защо причиняваме това на децата си?“ Кога забравихме, че живеем, за да бъдем хора и да сме полезни един на друг?
Може би, попадаме в този кръговрат, заради неудовлетвореността от живота ни в съотношение с работата, която работим. Тази неудовлетвореност се получава, заради прекалено високите ни очаквания, налагани в медиите и обществото. Човек като цяло е настроен да иска все повече и повече, например да живее по-комфортно, по-красиво и лъскаво от другите. Налага ни се впечатлението, че само тези, които не си броят стотинките в края на месеца, живеят по-щастливо. Все едно онези, които могат да си купят повече стоки и услуги, живеят по-добър и спокоен живот. А дали същевременно се чувстват и щастливи? Дали тези хора успяват да отделят качествено време на близките си? Дали имат спокойни и тихи моменти, през които играят настолни игри с децата си и търпеливо изслушват поредната детска история или успяват да обсъдят някоя нова тема от живота си?
В статията си Лилия Илиева ни напомня, че всяко едно същество разполага през всеки един ден от живота си с точно 24 часа. Ние сами избираме как да употребим тези 24 часа. И за съжаление понякога сами решаваме да изберем да нямаме време за някой човек или занимание.
Трябва обаче да знаем, че въпреки този търсен ускорен ритъм, една внезапна болест или внезапно състояние на близък може да ни накара да се замислим за своите ценности и приоритети. Сътресение от този тип в семейството често напомня на хората за важността на баланса между професионални и лични ангажименти. “Бързам, нямам време” е добре да бъде валидно изречение за определени периоди от нашият живот, но не трябва да се превърне в нещо постоянно.
Трябва да си зададем въпроса: Какво е истинското значение на “бързам, нямам време“? Може би е време да преразгледаме приоритетите си, да забавим с една идея крачките си и да открием баланса между бързината и качеството на живот. “Бързам, нямам време” е не само изречение, а избор на живот. Времето на всеки човек на този свят е ограничено и ценно, и умението да го управляваме със съзнание е ключът към по-изпълнен и смислен живот.
За повече информация и споделеност ме последвайте ме в социалните платформи:
A ако искате да допринесете към обществото на родители с деца болни от онко-хематологични заболявания, моля да споделите своят опит като ни изпратите имейл с вашата история тук: blog@smelosarce.com
